понеделник, 19 ноември 2007 г.

Бог с малка буква, Сталин и Хитлер с главна?

Защо българските медии пишат Бог с малка буква, а Сталин и Хитлер - с главна?
Никола Стоев

В произходните от латинския езици християнският Бог (по подразбиране универсалният Творец на живота) обикновено се изписва с главна буква. Изрично граматическо изискване затова не съществува, но традицията се е превърнала в неписано правило. Принципната логика на главните букви в писмения език, като че ли започва точно от понятието за Бог – най-напред Христос се цени, а след Него, единственото Му творение по Негов образ и подобие – човека и накрая идват названията на населени места (т.е., названия на събирателни пунктове на хора сътворени по Негов образ и подобие, които наименоват сами местата, както и всякакви други собствени имена, отзад които са склонни да виждат присъствие на душа, напр. на любими животни).

В българския език също така няма изрично правило как да се изписва първата буква на християнския Бог (универсалния Творец), както и няма традиция за Неговото унифицирано транскрибиране като писмена форма. Понякога все пак се срещат отделни журналисти, които употребяват главна буква за изписването Му. Но няма случай, в който Сталин, Хитлер или името на пишещия даден материал да е написано с малка буква, освен ако писането не се извършва в някой Интернет форум. Всеки човек е Божие творение (да изключим не особено интелигентната алтернатива за галактическа случайност при сътворението), но това достатъчен довод ли е да се поставя творението над Твореца? И защо в българската култура за разлика от западната, не успява да се наложи потребност от универсализиране ползването на главна буква при изписването на християнския (универсалния) Бог?

Вероятно всичко започва от това, че става дума за етическа инерция и за липсваща вътрешна светлина, мотивираща човек в най-интимното да докосва трансцедентен смисъл. Очевидно е, че на практика поставеният проблем изобщо не съществува за много журналисти (и не само журналисти) в България. Но той все пак съществува обективно и представлява една интересна събирателна реалност.

Какво обуславя съществуванието му? Несъмнено 45 годишният атеистичен режим, в който идеологията е трябвало да осмисля начина на живот, мачкайки личния избор, е белязал масовото мислене с инерция и повърхност.

Друг предопределящ фактор е заличаването на светостта от първичната психология на личността. Заличаването е текущ и незавършен процес, детерминиран от цял комплекс от исторически, социологични и философско-емпирични фактори, сред които независимо от възможните интерпретации, изпъкват атеистичното наследство на близката ни история и индивидуалистично-консумативната природа на съвременната масова култура.

Социалният ни елит най-прозрачно дефинира тази тенденция като поведенчески стил. Например, настоящият първи мъж в държавната йерархия често се е обявявал за атеист, но това не му пречи да целува по празници ръката на патриарх Максим. Последният винаги охотно му я е протягал. В случаи като този, автентичните ценности на вярата се редуцират с колкото показно, толкова и инерционно лицемерие до фолклорна символика, целяща в най-добрия случай (като подминем фарса в нея) да стимулира пробуждането на някакво самосъзнание за обща национална принадлежност.

Българската Православна Църква (БПЦ) за 18 години не се опита да постави с подходяща аргументираност темата за писането с главни букви на Бог и Църква във фокуса на една дори периферна обществена дискусия. Безспорно днес БПЦ не е нито духовен лидер, нито притежава кой знае какъв авторитет в обществото, но това не е първопричина, а е следствие от социалната й неефективност. Поради липсата на исторически стремеж за вграждане на достатъчна рационалност в съзерцателните й форми (не случайно в Православието никога не се зароди Просвещение), БПЦ се озовава в позицията да компенсира тази липса с популярен фолклор в сравнително редките си усилия за упражняване на социална активност. За нея фолклорът има комуникативно и популяризаторско предназначение (напр. участието на свещеници по панихиди и сватби, в почерпки, когато не се свързва с индивидуално чревоугодничество, свидетелства за търсене на комуникация основно на битово - фолклорно вместо на пасторално и евангелизаторско ниво).

Не трябва да се изпуска и духовното невежество като фактор, представен във всички съсловия на днешното българско общество. Той обикновено предопределя неспособността да се дефинира трансцедентното в интимно. От тази неспособност следва осъзнаването на индивидуалния "аз" предимно през инстинктите и по-опосредствените рефлекси и емоции, като рационалните препратки към някакъв етично обоснован универсален смисъл си остават изключения, заключени в душите на сравнително малък брой индивиди.

Липсата на потребност от изписването на Бог с главна буква отразява дефицит на етическа чувствителност. Етиката със своя синтез от принципи и правила, определя с първична антропологичност социалните взаимоотношения. Затова не е случайно, че при недостиг на етическа чувствителност, структурата на социалните отношения в българското общество функционира като параметрично следствие на силната му имуществена разслоеност, слабо ефективната икономика, формалното и корумпирано правосъдие, интелигенцията с предимно местна полезност и президент успешно вербуван за доносник на ДС само 3 седмици преди падането на комунизма.

четвъртък, 8 ноември 2007 г.

Не на проституцията


Искам отново да ви обърна внимание на това, което се случи на конференцията срещу трафика на жени на 5 октомври в НДК. Тогава съвсем официално стана ясно, че българското правителство направи рязък завой в политиката си относно легализирането на проституцията. Всички медии определиха този ход като неочакван и изненадващ. Организатори от българска страна бяха Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа с председател Надежда Михайлова и Фондация Български център за джендър изследвания, с която гражданското ни сдружение, Асоциация Общество и Ценности, подготви открита позиция срещу легализацията на проституцията. Тази конференция беше организирана с подкрепата и участието на държавния департамент на САЩ, както и на няколко международни неправителствени организации.

Важно е да се отбележи, че за пръв път президента на България участва в конференция посветена на трафика. Освен той, на откриването говориха минисътра на вътрешните работи Румен Петков, министъра на правосъдието, главния прокурор, посланика на САЩ у нас и председателя на държавната агенция за закрила на детето. Много ясно още в началото се разбра, че правителството променя посоката в политиката си спрямо проституцията.

Наскоро по-случай европейския ден срещу трафика на хора можеше отново да се види в медиите, волята и решението на правителството да се изправи срещу легализиране на проституцията. Тази позиция бе отново затвърдена в изказванията на управляващите. Изпращам ви копирани новините по-долу, където сами можете да се уверите. Това действително е разка промяна, на фона на пропагандата в медиите за последните 6 месеца (април-септември) в полза на легализирането на проституцията, когато не можеше да се чуе друго мнение.

Това е една не малка битка, която спечелихме, имайки предвид последствията от легализацията (увеличаване трафика на жени и деца, детската проституция и т.н.). В речта по време на откриването президента, спомена че натискът на гражданското общество трябва да продължи и за това как непрекъснато са били подложени на този натиск.

Професор Джанис Реймънд, която беше една от главните говорители на конференцията, като съпредседател на Международната коалиция срещу трафика на жени ми сподели, че наскоро в Румъния са направили същата конференция и не е дошъл нито един представител на държавната власт. Тя каза, че можем да се гордеем с това, което сме постигнали и че присъствието на президента и другите представители на властта на конференция срещу легализацията на проституцията изпраа ясно послание за позицията на правителството.

В деня преди конференцията изпратихме съобщение до медиите по повод събраната гражданска подкрепа и направеното от Асоцияция "Общество и Ценности", което беше публикувано в сайта на новинарската агенция "Нетинфо" и Dir.bg Николай Радулов от Института по демокрация беше изцяло заимствал в изказването си много от нашите материали за проституцията.

На самата конферецния имахме благоволението от организаторите, които ни предоставиха възможността да разполагаме с маса точно до входа на залата. Там бяхме сложили събраните над 3200 подписа, подкрепата от 35 неправителствени организации, изготвената брошурата (намерила място в материала на автора от в-к Капитал). Много ключови хора чуха за направеното от нас и имаха възможност да подкрепят петицията на място. По време на дискусиите бяхме сред най-активните участници.

"Гражданският ни натиск" за последните 7 месеца се състоеше в изпращане на писма, събиране на подписи и гражданска подкрепа, провеждане на срещи с неправителствени организации, държавни институции, депутати, дипломати и представители на международни неправителствни организации, образоване с материали по темата, направата на брошура, изпращане на информация до пастори и църкви в страната по повод подписката и информиране на медиите.

Благодарение на тези граждански действия, подкрепата на лидерството, активната въвлеченост в събирането на подписи на църквите от Апостолска Реформирана Църква, както и на много други от страната, усърдните молитви на ходатаите от църква Прелом се превърнахме в един от основните двигатели на тези промени. Надежда Михайлова назова в речта си на откриването на конференцията направеното от гражданските неправителствени организации - "апостолско дело." И мисля че беше права.

Благодаря на всеки от вас, който беше част от гражданските ни действия срещу легализиране на проституцията!

Можем да кажем, че постигнахме тази цел. Освен по другите проекти свързани със семейството и борбата срещу порнографията ще продължим да следим събитията в тази сфера и да оказваме натиск с цел намаляване на проституцията и трафика в България. Искам да ви поканя ако желаете да се присъедините към гражданско сдружение "Асоциация Общество и Ценности" да ни подадете вашето име и имейл за да може да се свържем с вас на адрес: zorryalex@vip.bg (Зорница Александрова).

Михаела Джоргова
Координатор на "Гражданско действие срещу легализацията на проституцията"

събота, 3 ноември 2007 г.

Айляк.bg







Двете снимки се допълват една друга. Като ги гледаш, хем ти е смешно, хем не, понеже откриваш много от собственото си мислене в тях.
Добрата новина е, че има надежда за промяна.

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство:
Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.