Царят на пицата намира целта на живота си: „ помага на хората да отиват в небето”.
През 1998 година, на 61 годишна възраст, Томас Монъган продава Domino’s Pizza за 1 милиард долара. Като дете израства в сиропиталище. Когато забогатява, Монъган разказва, че е преживял голямо неудовлетворение, въпреки материалния си успех. Започва да купува ретро-автомобили, яхти, бейзболния отбор на Детройт. Но сега той казва, че е инвестирал в това „да помага на хората да отиват в небето”. Това прави чрез фондацията „Аве Мария”, която се финансира от него. На 68 годишна възраст дава едно от малкото интервюта в живота си за USA TODAY, в което разказва как балансира едновременно между вярата, бизнеса, богатството и политиката.
Въпрос: Много директори и бизнесмени дават съвети за уползотворяването на финансите ни. Но да получаваме съвети за това, как да отидем в небето... не е ли крайно?
Отговор: Аз съм просто човек, който знае как се прави пица.
В: Каква роля има вярата във финансовия Ви успех?
О: Искам вярата ми да е в центъра на моя живот. Не винаги съм живял така, но знам, че това е най-правилното нещо, което съм направил. Надявам се вече да съм станал по-успешен в това отношение. Научил съм, че честността е най-добрата политика. Много хора мислят, че богатите се „женят” за пари или ги крадат. Аз реших да покажа, че може да се живее според Христовото учение и отново да си успешен.
В: Нямаше ли да бъдете успешен, ако бяхте мюсюлманин, хиндуист, будист, юдеист или атеист?
О: Със сигурност животът ми щеше да е доста по-различен. Никога не бих успял толкова. Вярвам, че в тези 38 години, когато цъм живял в света на бизнеса, не съм се отнесъл нечестно към никого. Може и да греша, но до колкото аз знам, това е истина. Отнасям се честно към снабдителите и уча подчинените си на златното правило. Имах период, в който загубих почти всичко, но вместо да обявя фалит, което щеше да е по-лесно, аз изплатих всичко, което дължах, до последния цент. Думата „фалит” не беше част от моят речник. Всичко се оправи, защото хората ми вярваха и моето ръкостискане беше достатъчна гаранция за тях.
В: Мислите ли, че успешните бизнесмени, които не са религиозни, са по-малко честни, морални и ефективни?
О: Бизнесмените често получават незаслужени обвинения. Статистиките за САЩ показват, че най-религиозните професионални общества са армията и на второ място, бизнесмените. Може и да не ви се харесва, но истината е, че медиите стоят в дъното на манипулацията, че бизнесмените са измамници.
В: Ние сме в дъното на много от нещата, които се случват в днешно време. Вие сте открили, че повечето бизнес лидери в САЩ са религиозни?
О: Доста от тях са праволинейни хора, с добри семейства. За мен, идеята да изневеря на жена си е немислимо.
В: Момент! Бизнес лидерите не са застраховани от неморални и нелегални действия. Имаме случаи на бизнесмени, които влизат в затвора поради подобни причини. А сега вие ми казвате, че те не изневеряват?
О: Хората, които имат здрави семейства, имат основа, на която градят бизнеса си. Тези, които игнорират семействата си, са работохолици и почти никога не си стоят у дома. След време отношението към семейството им носи вреди и на бизнеса им. Те нямат цел в живота си. Ако човек иска да успешен дълго време, трябва да има някаква представа защо е роден и какъв е смисълът на живота. Не знам как човек може да съществува, без да си е отговорил на тези въпроси.
В: Исус каза, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. Какъв е Вашият отговор на това твърдение?
О: В църква са ми казвали, че парите са корен на всяко зло. Но всъщност любовта към парите е коренът на всяко зло. Парите са неутрални. С пари с финансират отпечатване на Библии, подпомагане на църкви и служители, болници, сиропиталища, кухни за бедни хора. За себе си открих, че лукса в който живея, допринася за бизнеса ми. Колекцията от коли, която притежавах, имаше логическа връзка с бизнеса ми, защото ние доставяме пици в цялата страна. Притежавах самолети, защото времето ми беше пари.
В: Сега да не би да живеете като Майка Тереза?
О: Не живея като беден човек, но и не живея в показност. Преди около 15 години прочетох книгата „Истинско християнство” от К.С.Луис. Тя ме промени. Реших да опростя живота си. Никакви самолети и яхти повече. В резултат на това животът ми драстично се облекчи.
В: Съветвате ли и други да направят същото?
О: Дали си богат или не, постави Бог на първо място в живота си! Моли се и Го питай, каква е волята ми. Слушай и следвай!
В: Лидерите от света на бизнеса живеят доста разточителен живот, нали?
О: Това е гордост. Един от най-големите грехове е гордостта. Лошо е да искаш повече отколкото другите хора имат.
В: Това не е ли удар върху капитализма и прогреса?
О: Не мисля. Ако си успешен в бизнеса, то е защото си служил на другите – на твоите работници, клиенти, създал си работни места. Недей просто да градиш империя за себе си.
В: Исторически погледнато, а дори и в нашето съвремие, религията не е ли често причина за войни и жестокости?
О: Войната е жажда за власт. Екстремистите просто използват религията като извинение. Ако религията не им беше толкова удобно оправдание, щяха да намерят друго.
В: Вие публично се обявихте против абортите, дори още докато управлявахте Domino’s Pizza. Повечето бизнес лидери странят от такива горещи обществени въпроси, за да не обидят половината си клиенти. Не трябва ли бизнесмените да остават неутрални, за да предпазят бизнеса си?
О: Аз управлявах частна компания, в която нямаше други инвеститори. Така че имах повече свобода от доста други бизнесмени. Това си бяха моите пари. Имах ресторанти в близост до университетски общежития и те смятаха, че моята позиция ще намали продажбите им. Но в интерес на истината, бизнесът ми дори порасна. Получавах много писма, като реакция и те бяха 16 към 1 в подкрепа на моята позиция. Така че, за всеки клиент, който губех, получавах много повече клиенти.
В: Как си обяснявате съотношението 16:1, когато статистиките показват, че САЩ са разделени на половина относно въпроса с абортите?
О: Моята теория беше, че 10% от хората никога няма да си купят от моята пица, дори и да умират от глад. Други 10% ще си купят, заради позицията ми. За останалите не беше от такова значение, но този горещ въпрос, в който се включих от лично убеждение, ми послужи и за безплатна реклама.
В: Явно насърчавате всеки бизнесмен да следва убежденията на сърцето си и да се включва в такива горещи обществени въпроси?
О: Не винаги. Аз мисля, че ако продължим с абортите, страната ни няма да оцелее. Напълно съм убеден в това, така че трябваше да направя нещо.
В: Много християни са консервативни, а други твърде либерални. Ако и двете групи достигат позициите си с молитва и вяра, кои са правите?
О: Аз не считам себе си консервативен или либерален, републиканец или демократ. Аз съм за свободните предприятия, по-малки управленски структури, по-ниски данъци и съм за премахването на абортите. Мога да правя компромиси, но не и когато стане въпрос за живота на хората.
В: Коя част от живота е по-приятна - правенето или раздаването на пари?
О: Аз обичах компанията си, но вече изобщо не ми липсва. Животът ми сега е много по-удовлетворяващ. Трябваше да забогатея, за да разбера, че да си богат не е толкова важно. Винаги съм го вярвал на интелектуално ниво, но трябваше да го преживея, за да го повярвам. Израснах в бедност и се срамувах от кърпените си дрехи и дупките на обувките ми. Трябваше да изтрия това от личността си.
За Томас Монагън:
След смъртта на баща си през 1941 година израства в приемно семейство и в католическо сиропиталище. Тогава Том е бил на 4 години. Майка му решава, че не може да се грижи и занего, и за брат му.
Няма висше образование. Напуска университета Ferris State, за да може да си плати сметките при зъболекаря. След като напуска военноморските сили, прекъсва и учението си в Мичиганския университет, поради липса на пари.
Основава Domino’s Pizza с брат си Джеймс, който след време му продава своя дял за един автомобил Wolkswagen Beetle.
Искал е да стане свещеник, когато е бил 2 клас. Изключен е от семинарията, заради палавостта си. Но Томас казва, че истинската причина е била оплакване от неговата майка, че не е учил достатъчно.
