петък, 20 март 2009 г.

Вяра и влияние

25те най-влиятелни евангелски вярващи в САЩ

Как се отразява вярата на американските евангелски християни в американския политически, обществен и икономически живот, не на последно място според парадигмата на Макс Вебер за протестантската етика като акумулатор и мотор на прогреса на западната англосаксонска цивилизация от Реформацията до съвремието ни, става очевидно в една от последните студии на американското списание Time. Реномираното издание публикува списък на 25те най-влиятелни евангелски християни в живота на протестантска Америка. Без да са класирани по-важност, списъкът ги показва в следния ред:
Рик Уорън – завършил Калифорнийския Баптистки Университет с бакалавърска степен, магистратура от Южноамериканската богословска семинария и докторат от Фулър. През 1980 основава църквата Садълбак (наименувана, както известна част от американските църкви, на квартала по местоживеене) в дома си. Днес тя е най-голямата и най-бързо растяща църква в Америка с 22,000 члена, като само през последните 7 години повече от 9,200 новоповярвали се присъединяват към нея. Църквата “майка” (както е прието да се назовава на езика на богословите първоначално основаната църква, от която се разгръща дадено християнско служение) дава начало на 32 нови църкви и изпраща над 4000 мисионера. Често наричан „новият Американски пастор” и „следващият Били Греъм.” Автор на поредицата „Целенасоченост” и бестселъра „Целенасочената Църква”. Над 250,000 пастора от 125 страни са били обучени до момента по програмата „Целенасочената Църква”, а книгата е преведена на 18 езика. Един от 25-те най-влиятелни общественици в Ориндж Каунти, Калифорния.

Хауърд и Роберта Ахмансон – онователи на фондация Fieldstead, която от 1997 прави серия дарения и инвестиции в софтуерни продукти, филтриращи интернетното пространство и предпазващи потребителя от уеб страници с порнографско съдържание

Дейвид Бартън – активист от Християнското движение за домашни училища, завършил университета Орал Робъртс и основател на Уолбилдерс (http://www.wallbuilders.com/). В момента е заместник-председател на Републиканската партия в Тексас. Неговите книги и лекции информират за Християнската история на Съединените Щати от тяхното създаване и са често считани за начало на движението за Християнска контра-история в Америка.

Дъглъс Коу – един от организаторите на популярната национална американска молитвена гала - закуска на 3 февруари в столицата Вашингтон с президента, представителите на правителството, общественици и политици. Закуската не бе организирана от Капитъл Хил, както мнозина твърдят, а от 33 конгресмени принадлежащи към малко известното, но твърде силно християнско крило в американската политика, представено от фондация „Братство“.

Чарлз Колсън – баптист, основател на организацията “Затворническо братство” (http://www.pfm.org/), след като прекарва години в затвора, заради участие в аферата Уотъргейт. Един от основателите на групата „Арлингтън“, която лобира против хомосексуалните бракове.

Луис Кортес – Nueva Esperanza (нова надежда), Филаделфия; представител на испанско говорящите протестанти в Америка.

Джеймс Добсън - основател на „Фокус върху Семейството”, организация подкрепяна от над 2.5 млн. християни, но без особено влияние върху позициите на Белия Дом заради своя политически абсолютизъм.

Стюард Еперсън - съдружник в Salem Communications, която притежава 104 Християнски радиостанции, слушани всяка седмица от над 5 млн. души. Формата на радиопредаванията е 15 и 30 минутен блок с беседи и дискусии, насърчаващи слушателите да участват активно чрез връзка с политици и конгресмени по обществено значими проблеми.

Майкъл Гърсън – член на екипа на президента Дж. У. Буш от 2000 насам.

Били и Франклин Греъм – баща и син, баптистки пастори (http://www.billygraham.org/). Били Греъм е работил с голям брой президенти, той е пасторът, заклеващ от 1949 насам американските президенти пред Библията преди встъпването им в длъжност. Вече на 86 години почти не участва активно в политическия живот. Синът му Франклин твърди, че като проповедник е длъжен публично да говори по всички морални въпроси, но служението му е насочено повече към средния американец, отколкото към държавните лидери.

Тед Хейгар – президент на Националната Евангеликална Асоциация, представляваща 30 милиона евангелски християни, регистрирани членове, принадлежащи към 47,000 църкви от 52 различни протестантски деноминации. Заедно с Ричард Ланд (описан по-долу) участва всеки понеделник в телеконференциите, които Белият Дом организира с християнски представители по различни социални въпроси.

Бил Хайбълс – основател на църквата „Уилоу Крийк“, известна с неконвенционалните си концепции за практическо християнство за отдалечили се от традиционните консервативни евангелски църкви млади хора, ръководи мрежа от 10,500 църкви и обучава над 100, 000 пастори годишно.

Т. Д. Джйекс – петдесятен евангелски пастор, основател на църквата “Домът на Грънчаря” в Далас с 35,000 члена. Филмът, продуциран от служението, влезе в челната бокс офис десетка миналата година, а неговият госпъл рекорд лейбъл Dexterity Sounds (формация на EMI Gospel) получи наградата Грами за 2004.

Диан Нипърс - президент на Института по Религия и Демокрация с про-изралеска политика и един от главните активисти против гражданската война в Судан и спирането на преследването на християни там.

Тим и Бевърли Лахей – петдесятни евангелски християни, автори на поредицата „Оставените” с изключително голямо влияние в и извън църквата, въпреки острите критики по отношение на есхатологичните им възгледи. Новелата с 11 продължения е продадена в над 42 милионен тираж. Тим участва в основаването на организация за морално мнозинство, а Бевърли е президент на фондацията „Жени, загрижени за Америка.” Наречени от списание Time „Християнската силова двойка“.

Ричард Ланд – баптистки евангелски пастор от Конвенцията на Южните Баптисти с 16 млн. члена (http://www.faithandfamily.com/), завършил университетите в Принстън и Оксфорд. Има ежедневна радио програма, която достига до около 1.5 млн. слушатели и често участва в неделното новинарско издание на американската телевизия NBC “Среща с Пресата.”

Браян Макларън – надденоминационен евангелски проповедник, представящ младия авангард за де конструкция на традиционната църковна култура, запазвайки верността към Библията.

Джойс Майерс – петдесятна евангелска проповедничка с предавания, гледани по 600 телевизионни станции и слушани по 400 радио станции. Всеки месец служението инвестира 7.5 млн. в 150 благотворителни организации по света (http://www.joycemeyer.org/).

Ричард Нюхаус – лутеран, обърнал се към католицизма, приятел и ментор на президента. Буш, сам методистки евангелски християнин, го нарича „отец Ричърд, който ми помага да артикулирам тези (религиозни) неща.” Предполага се, че неговите съвети са повлияли до голяма степен мнението на президента по въпроси като аборти, клониране и еднополови бракове. Издава религиозно политическия журнал „Първите неща” и работи за обединението на католици и протестанти в политическата сфера.

Марк Нол – учен, основател на Американския евангеликален изследователкски център към колежа Уитън. Автор на книгата „Скандалът на евангелския ум”, която предизвика стремеж към евангелски схоластицизъм в колежи като Байлър, Уитън и Байола.

Дж. Пакър – главен редактор на списание Christianity Today, завършил в Оксфорд. Автор на известната книга „Познавайки Бог.”

Рик Санторъм – републикански сенатор от щата Пенсилвания с бъдещи амбиции за президентския пост. Председател на Сенатския Републикански Конференционен Комитет, католик, любимец на протестантите евангеликални християни.

Джей Секулоу – от Американски център за закон и справедливост, който със своите 700 000 члена и $30 млн. годишен бюджет конкурира Американския граждански съюз за свобода. Центърът е спечелил редица важни политически дебати, сред които и разрешението от Върховния Съд за училищни клубове за изучаване на Библията.

Стивън Странг – издава списанието “Харизма,” което следи отблизо и информира за развитието на бързо растящото в световен мащаб харизматично евангелско движение. Неговото издателство наскоро публикува и книгата на президента, „Вярата на Джордж У. Буш”. През последните 3 години размерът на компанията е нараснал до 33 млн. долара с издаването на 7 списания и 100 книги годишно.

Ралф Уорнър – презвитериански евангелски християнин, завършил университета в Принстън. Публикува списанието за мисии (http://www.missionfrontiers.org/). Нарича себе си, „християнски социален инженер”, но същевременно списание Time го нарича „преследвач на светското.”

Погледнат подробно, списъкът съдържа 28 християни, между които три семейни двойки и двама католици. Включените в списъка са предимно консервативни вярващи, подбрани по стандарти като тираж на продадени книги, големина на църква и т.н. Освен популярност, общите характеристики на изброените имат и общи богословски измерения, които включват:

(1) спасителната сила на Христос
(2) авторитета на Библията

(3) проповядване на Евангелието за спасение.

Доминирането на петдесетни и баптистки християни в списъка е разбираемо, като се има предвид глобалното влияние, придобито от бързия растеж на тези две крила на евангелското християнство през XX век.

Ето и няколко имена останали извън списъка:1. Джим Уолъсм - работи в движение за социална справедливост в църквата. 2. Джордж Барна – дългогодишен наблюдател и анализатор на протестантството в Америка3. Джери Фолуел – издава „Журнал за национална свобода“4. Пат Робъртсън – президент на Клуб 700 и християнската телевизия CBN5. Рич Стърнс – президент на световноизвестната благотворителна организация World Vision.










понеделник, 9 март 2009 г.

Лъжица за моята или твоята уста





Според една притча в ада имало много храна и много големи лъжици, така че човек не можел да докара храната до устата си. В рая също имало много храна и много големи лъжици, но там хората се хранели един друг.
Като християнска нация би трябвало и на земята да се отнасяме един друг като в рая, защото библията ни учи да обичаме ближния като себе си и да се отнасяме с другите така, както бихме искали да се отнасят към нас.
Но на практика наша национална черта е да се издигаме индивидуално и да оцеляваме индивидуално, да се вглеждаме най-вече в себе си, а у другите да виждаме преди всичко недостатъците.
Известно е, че българите не ценим тези, които са успели, не ценим и тези, които са във властта.
За нашенеца всички във високите позиции са маскари, а новите които идват са същите като предишните. Може би се опитваме да признаем някого едва след смъртта му, но дори тогава оплюването не престава. Така и не си даваме сметка, че унищожавайки личностите си, смачкваме и достойнството си като българи, като държава и народ.
Кой ще се сети през по-новата ни история за някой лидер, който да е признат и приет, да е уважаван от противниците си и от целия народ, да е станал обединяваща личност?
Та ние не признаваме дори Бог като Единственият, а Го слагаме в графа – „има някаква сила”
Толкова дълго не сме били свободни, че сме се научили да мислим само за себе си и своето. И ако може да се доберем до нещо чуждо или държавно, без никакви угризения заключаваме: държавата не мисли за мен, защо аз да мисля за нея.
Мисленето ни за другите стига най много до семейството. Само там можем да разчитаме на подкрепа и радост за постигнат успех.
В други народи, хората се радват на чужд успех, дори да не познават човека, а ние се радваме повече на изнесените най-често непроверени факти от миналото им, от личния им живот, насочени преди всичко да смачкат решилият да се издигне над другите. Дори в спорта трудно успяваме като отбор, а индивидуално се представяме доста добре.
Вродената ни мнителност, недоверието към всички, особенно към която и да е власт са все черти присъщи на българина, черти които ни пречат да се организираме и да постигнем нещо заедно или нещо за някой друг. За това символът на българщината е бай Ганьо, шмекера, хитреца, по-тариката от другите. Нашето прословуто: „Кой, аз ли не мога?”за себе си и „Кой бе, ти ли?” за другите.
Наскоро станах участник в интересна ситуация. Бяхме на почивка, цял ден прекарахме навън и надвечер прибирайки се с колата, на около двеста метра от хотела се разрази силна буря. Изведнъж всичко се промени. Беше около пет следобяд, но стана тъмно, само за няколко минути целия път се покри със сняг, който се въртеше във всички посоки. Не се виждаше нищо, нито пътя, нито наоколо. Застигнахме колона от спрели коли. Казаха, че и отсреща имало колона. Не можеше да се продължи, но току се появяваше някой по-хитър от другите и по-юнак, който се опитваше да изпревари останалите, и разбира се в крайна сметка забиваше в някоя пряспа. Имаше два начина да се излезе от ситуацията. Първият – всеки да се справя сам. Вторият – хората да се организират и заедно да се опитат да помогнат на всеки един. Но нашата народопсихология е такава, че обичаме да изчакваме, ако може някой друг да свърши работата, все чакаме да дойде някой и да ни оправи, защо да се минаваме да свършим нещо първи. Както става в повечето случай, българите се обединяваме по лесно когато ни застигне зло и много по-рядко за добро.
Така стана и в този случай, хората се сплотиха и избутаха една по една колите за да се разчисти пътя, малко по късно дойдоха и снегорините и всички се прибрахме по живо по здраво.
С всички тези разсъждения не искам да прибавя още едно черногледо мнение към общата картина. Но няма как да прескоча и фактите. Като част от това общество не мога да не се вълнувам от неговите проблеми и от избора, който имам.
Ако се върнем на притчата, с която започнах, виждаме че ресурсите в рая и ада са еднакви. Въпросът е какво е отношението ни към тях и как ги използваме. Дали мислим само за мене и моето, или ако имаме възможност, помагаме и на някой друг, дори да е с парче хляб, съвет, добра дума или съчувствие.
Не казвай: Нищо не зависи от мене. Това може да е така когато се отнася за целия свят, но можеш да направиш добро поне на един човек и за него промяната може да е по-важна отколкото промяната на целия свят.

Когато се заговори за промяна, българинът има готов отговор: "Не е лъжица за твоята уста."
Да, има много лъжици, които не са за моята уста, но не и ако някой ми я поднесе към устата и ми помогне да стане за моята уста. А защо не и аз да направя това за някой?
Ева