Милиардер заменя материализма с истинско щастие

Царят на пицата намира целта на живота си: „ помага на хората да отиват в небето”.

През 1998 година, на 61 годишна възраст, Томас Монъган продава Domino’s Pizza за 1 милиард долара. Като дете израства в сиропиталище. Когато забогатява, Монъган разказва, че е преживял голямо неудовлетворение, въпреки материалния си успех. Започва да купува ретро-автомобили, яхти, бейзболния отбор на Детройт. Но сега той казва, че е инвестирал в това „да помага на хората да отиват в небето”. Това прави чрез фондацията „Аве Мария”, която се финансира от него. На 68 годишна възраст дава едно от малкото интервюта в живота си за USA TODAY, в което разказва как балансира едновременно между вярата, бизнеса, богатството и политиката.

Въпрос: Много директори и бизнесмени дават съвети за уползотворяването на финансите ни. Но да получаваме съвети за това, как да отидем в небето... не е ли крайно?
Отговор: Аз съм просто човек, който знае как се прави пица.

В: Каква роля има вярата във финансовия Ви успех?
О: Искам вярата ми да е в центъра на моя живот. Не винаги съм живял така, но знам, че това е най-правилното нещо, което съм направил. Надявам се вече да съм станал по-успешен в това отношение. Научил съм, че честността е най-добрата политика. Много хора мислят, че богатите се „женят” за пари или ги крадат. Аз реших да покажа, че може да се живее според Христовото учение и отново да си успешен.

В: Нямаше ли да бъдете успешен, ако бяхте мюсюлманин, хиндуист, будист, юдеист или атеист?
О: Със сигурност животът ми щеше да е доста по-различен. Никога не бих успял толкова. Вярвам, че в тези 38 години, когато цъм живял в света на бизнеса, не съм се отнесъл нечестно към никого. Може и да греша, но до колкото аз знам, това е истина. Отнасям се честно към снабдителите и уча подчинените си на златното правило. Имах период, в който загубих почти всичко, но вместо да обявя фалит, което щеше да е по-лесно, аз изплатих всичко, което дължах, до последния цент. Думата „фалит” не беше част от моят речник. Всичко се оправи, защото хората ми вярваха и моето ръкостискане беше достатъчна гаранция за тях.

В: Мислите ли, че успешните бизнесмени, които не са религиозни, са по-малко честни, морални и ефективни?
О: Бизнесмените често получават незаслужени обвинения. Статистиките за САЩ показват, че най-религиозните професионални общества са армията и на второ място, бизнесмените. Може и да не ви се харесва, но истината е, че медиите стоят в дъното на манипулацията, че бизнесмените са измамници.

В: Ние сме в дъното на много от нещата, които се случват в днешно време. Вие сте открили, че повечето бизнес лидери в САЩ са религиозни?
О: Доста от тях са праволинейни хора, с добри семейства. За мен, идеята да изневеря на жена си е немислимо.

В: Момент! Бизнес лидерите не са застраховани от неморални и нелегални действия. Имаме случаи на бизнесмени, които влизат в затвора поради подобни причини. А сега вие ми казвате, че те не изневеряват?
О: Хората, които имат здрави семейства, имат основа, на която градят бизнеса си. Тези, които игнорират семействата си, са работохолици и почти никога не си стоят у дома. След време отношението към семейството им носи вреди и на бизнеса им. Те нямат цел в живота си. Ако човек иска да успешен дълго време, трябва да има някаква представа защо е роден и какъв е смисълът на живота. Не знам как  човек може да съществува, без да си е отговорил на тези въпроси.
 

В: Исус каза, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. Какъв е Вашият отговор на това твърдение?
О: В църква са ми казвали, че парите са корен на всяко зло. Но всъщност любовта към парите е коренът на всяко зло. Парите са неутрални. С пари с финансират отпечатване на Библии, подпомагане на църкви и служители, болници, сиропиталища, кухни за бедни хора. За себе си открих, че лукса в който живея, допринася за бизнеса ми. Колекцията от коли, която притежавах, имаше логическа връзка с бизнеса ми, защото ние доставяме пици в цялата страна. Притежавах самолети, защото времето ми беше пари.

В: Сега да не би да живеете като Майка Тереза?
О: Не живея като беден човек, но и не живея в показност. Преди около 15 години прочетох книгата „Истинско християнство” от К.С.Луис. Тя ме промени. Реших да опростя живота си. Никакви самолети и яхти повече. В резултат на това животът ми драстично се облекчи.

В: Съветвате ли и други да направят същото?
О: Дали си богат или не, постави Бог на първо място в живота си! Моли се и Го питай, каква е волята ми. Слушай и следвай!

В: Лидерите от света на бизнеса живеят доста разточителен живот, нали?
О: Това е гордост. Един от най-големите грехове е гордостта. Лошо е да искаш повече отколкото другите хора имат.

В: Това не е ли удар върху капитализма и прогреса?
О: Не мисля. Ако си успешен в бизнеса, то е защото си служил на другите – на твоите работници, клиенти, създал си работни места. Недей просто да градиш империя за себе си.

В: Исторически погледнато, а дори и в нашето съвремие, религията не е ли често причина за войни и жестокости?
О: Войната е жажда за власт. Екстремистите просто използват религията като извинение. Ако религията не им беше толкова удобно оправдание, щяха да намерят друго.

В: Вие публично се обявихте против абортите, дори още докато управлявахте Domino’s Pizza. Повечето бизнес лидери странят от такива горещи обществени въпроси, за да не обидят половината си клиенти. Не трябва ли бизнесмените да остават неутрални, за да предпазят бизнеса си?
О: Аз управлявах частна компания, в която нямаше други инвеститори. Така че имах повече свобода от доста други бизнесмени. Това си бяха моите пари. Имах ресторанти в близост до университетски общежития и те смятаха, че моята позиция ще намали продажбите им. Но в интерес на истината, бизнесът ми дори порасна. Получавах много писма, като реакция и те бяха 16 към 1 в подкрепа на моята позиция. Така че, за всеки клиент, който губех, получавах много повече клиенти.

В: Как си обяснявате съотношението 16:1, когато статистиките показват, че САЩ са разделени на половина относно въпроса с абортите?
О: Моята теория беше, че 10% от хората никога няма да си купят от моята пица, дори и да умират от глад. Други 10% ще си купят, заради позицията ми. За останалите не беше от такова значение, но този горещ въпрос, в който се включих от лично убеждение, ми послужи и за безплатна реклама.

В: Явно насърчавате всеки бизнесмен да следва убежденията на сърцето си и да се включва в такива горещи обществени въпроси?
О: Не винаги. Аз мисля, че ако продължим с абортите, страната ни няма да оцелее. Напълно съм убеден в това, така че трябваше да направя нещо.

В: Много християни са консервативни, а други твърде либерални. Ако и двете групи достигат позициите си с молитва и вяра, кои са правите?
О: Аз не считам себе си консервативен или либерален, републиканец или демократ. Аз съм за свободните предприятия, по-малки управленски структури, по-ниски данъци и съм за премахването на абортите. Мога да правя компромиси, но не и когато стане въпрос за живота на хората.

В: Коя част от живота е по-приятна - правенето или раздаването на пари?
О: Аз обичах компанията си, но вече изобщо не ми липсва. Животът ми сега е много по-удовлетворяващ. Трябваше да забогатея, за да разбера, че да си богат не е толкова важно. Винаги съм го вярвал на интелектуално ниво, но трябваше да го преживея, за да го повярвам. Израснах в бедност и се срамувах от кърпените си дрехи и дупките на обувките ми. Трябваше да изтрия това от личността си.

За Томас Монагън:
След смъртта на баща си през 1941 година израства в приемно семейство и в католическо сиропиталище. Тогава Том е бил на 4 години. Майка му решава, че не може да се грижи и занего, и за брат му. 

Няма висше образование. Напуска университета Ferris State, за да може да си плати сметките при зъболекаря. След като напуска военноморските сили, прекъсва и учението си в Мичиганския университет, поради липса на пари. 

Основава Domino’s Pizza с брат си Джеймс, който след време му продава своя дял за един автомобил Wolkswagen Beetle.

Искал е да стане свещеник, когато е бил 2 клас. Изключен е от семинарията, заради палавостта си. Но Томас казва, че истинската причина е била оплакване от неговата майка, че не е учил достатъчно.

Ние влияем, но как?

НИЕ ВЛИЯЕМ, НО КАК?

Преди време в медиите се вдигна шум около една сатанинска секта. Основно правило в учението на нейния кумир - Антон Шандор ла Вей, е: ”Дръж се с другите така, както и те с теб.”
Може ли, следвайки подобна философия, да решим проблемите във взаимоотношенията си с близките, с колегите, с децата или брачния партньор? Не съветват ли така родителите децата си: не се оставяй, ако те бият - бий и ти.
Такова поведение изключва личната отговорност. Ако хората са добри с теб, и ти си мил с тях. В противен случай сами са си виновни, защото са предизвикали грубостта ти.
Топката е винаги в другия. Важното е да не се минеш. Въпросът е ти да си добре.

Ти ще си добре, ако си обичан, уважаван, ако имаш подкрепа и разбиране. Нали това търси всеки човек? Без значение е дали е вярващ или не е вярващ.
Но как да накараш хората да те обичат? Как да се сдобиеш с приятели? Достатъчно ли е да “им вземеш страха”, за да те уважават? Едва ли. Така ще се заобиколиш с лицемери или с открити врагове.

Библията дава ключа за правилните взаимоотношения между хората и това е така нареченото „златно правило”, което Исус ни завеща: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.”.
Ако използваме мъдростта на Исус, стигаме до извода, че първо ние трябва да обикнем хората, с които сме свързани, или искаме да се свържем и тогава ще бъдем обичани. Първо ние трябва да подкрепим онези, които имат нужда от помощ, а след това и ние може да я получим във време на нужда. Първо ние трябва да се опитаме с цялото си сърце да разберем отсрещните и тогава те ще ни отговорят със същото. Не може да вземеш, преди да си дал.

Всеки сам прави своя избор дали да приеме правилото на Исус и да се държи с другите така, както би искал те да се държат с него, или да живее според изопаченото „правило” като се държи така, както хората се държат с него. Ако се държим по втория начин, какво по различно правим от повечето хора? Как ще бъдем сол и светлина в големия свят? Не каза ли Исус: Нека вашата светлина така да свети, че другите да виждат вашите добри дела.
Вярно е, че последователите на Исус сме малко /„малкият кръг”/, но вярно е и това, че можем да повлияем на хората от света /„големият кръг”/, да бъдем като малкото сол, която да може да направи ястието вкусно. Трябва само да го поискаме и да започнем да прилагаме осоляване, изпълнявайки на дело „златното правило.”
Като начало можем да опитаме да сменим начина си на мислене и да се огледаме около нас, може би всеки в сферата, в която работи. Кой да провокира промяна, ако не ти и аз.
При всички случаи ние влияем. Въпросът е как влияем? Нека помислим върху това.

Вижте как двама представители на изкуството са успели в своята област и заедно с това свидетелстват за Исус, използвайки своята популярност.



Ребека Джеймс започва да пее на 16 годишна възраст. Носител е на награда Грами.
Основното послание, което носи по цял свят е: живот в чистота.
Казва, че чистия живот започва от сърцето. Чистотата на сърцето се постига чрез четене на Библията. Тя приема истините, записани там. Изцяло е отдадена на идеята за сексуална чистота преди брака. Мисли, че дълбоко в себе си хората разбират, че така е правилно.
Единственото, от което всеки се нуждае е, да чуе, че е обичан. Това тя казва на всеки един човек: “Ти си обичан!”



Стивън Болдуин е новороден християнин, който от пет години работи по значими обществени проекти. Болдуин е активен филантроп, подпомага проект за превенция и борба със СПИН в Лос Анжелис и центъра за борба с рак „Карол Болдуин".
В началото на 2006 той започна с християни, свои колеги от бранша, кампания в Ню Йорк против порнографията. Популярният актьор е и гласът на изданието на аудио Библията "Ню Белийвър". В момента Стивън Болдуин е директор, ко-продуцент и водещ на предаването Livin' It (букв. Живеейки) – документална поредица за световно известни атлети - християни. "Livin It" представя задълбочен поглед върху живота и работата на най-големите таланти в света на скейтбординга и BMX, които като християни показват на децата как може да се живее екстремен живот за Исус Христос. По думите на актьора „Толкова много деца днес са изгубени и търсещи. Ние вярваме, че Livin' It ще ги свърже заедно, ще ги развлича, но и ще ги накара да мислят за това как да живеят живота си за Христос".
Болдуин живее в щата Ню Йорк със съпругата си и двете си дъщери. Определя семейството и вярата си като приоритети пред работата. „Да срещна и приема Исус бе най-прекрасното нещо в живота ми", казва той.

След такива примери е трудно да добавиш нещо, бих казала само: Да обичаме хората не защото са добри, а защото са способни да станат добри.
И защо не следващият, който журналистите ще искат да поканят на интервю, понеже е постигнал нещо добро, не си ти самият?

Как влияят медиите върху възпитанието на децата

Ермина Дончева

Наскоро по една от националните телевизии се дискутираха проблемите в българското училище и по-конкретно дисциплината на учениците. Бяха показани кадри на насилие в и около училищните сгради, употреба на алкохол в класна стая и гавра с учител. Всичките тези записи са направени от мобилните телефони на самите ученици. В резултат на което се изказаха много мнения, чийто главни действащи лица бяха най-вече незаинтересованите родители, некомпетентните учители, ниската култура на обществото и т.н. Но нито един от участниците или водещият не дискутира ролята на медиите във възпитанието на подрастващите. Несъмнено децата възприемат голяма част от света от телевизионните и радио приемници, печатните издания и рекламните билбордове, транспаранти и т.н.
Модата, налагана от медиите диктува техния начин на поведение. Децата, гледайки телевизия, много лесно могат да достигат до извода, че насилието е нормална част от ежедневието и че добрият винаги побеждава лошия с жестокост. Тези деградивни модели на поведение са застъпени не само в детските програмни блокове, но и в целия ефир – например в рекламите – баби и дядовци (които даваме за пример) чупят коли и нападат тийнейджъри.

Разсъблечени млади жени, заели пози със силно изразен сексуален подтекст красят улиците ни. Аморалното поведение на повечето известни хора, станали кумири на децата, дават недвусмислени сигнали за вредата на нормалното психическо развитие и възпитание на изграждащите се личности.
Ето защо родителите трябва да наложат строг контрол върху дистанционното, определяйки кога и колко време могат да прекарват възпитаниците им пред екрана, както и да спазват най-вече възрастовите ограничения на излъчваните филми. Медиите не трябва да излъчват или публикуват материали наситени с насилие, които пораждат страх и агресия в подрастващите.
Директорите и учителите, училищните настоятелства, експертите в министерството на образованието може би трябва да вдигнат глави от учебниците и букварите и да се огледат в наситената с жестокост или сексуален подтекст “действителност”.

Коментар на Надя Дякова: Докато четох материала за децата и медиите си мислех, че ние – родители, учители, общество – сме длъжници на нашите деца. В препускане да осигурим материалното им благосъстояние ние съвсем забравихме за техните души, за духовните им потребности. Ще кажете: “Ако имат такива”. Аз пък ще ви отговоря, че ние сме тези, които е трябвало да ги насочим в правилната посока. Едно дете, докато е малко не знае дори ръцете и лицето да си мие, но родителите с ЕЖЕДНЕВНИТЕ си напомняния, насаждат у децата този навик. Такъв е и пътят към духовното им израстване. Но не през пубертета да се оправдаваме, че те не четат, че от нищо, освен от компютър, не се интересуват. Не. Това се изгражда още в ранна детска възраст. Колко от вас, родители, с ръка на сърцето ще признаят, че водят РЕДОВНО децата си в библиотеката на намиращото се наблизо читалище, за да ги приучат също както миенето на лицето и ръцете, на зъбките, да взимат и да връщат книжки? Сигурно единици. А и това е навик, който се гради. Не съм против компютрите, това е бъдещето, освен това те са ни и големи помощници. Но не може да се замени интимното удоволствие – между теб и автора на книгата! С нашето бездействие в тази насока ние им ОТНЕМАМЕ ПРАВОТО НА ИЗБОР. Част от децата сигурно биха предпочели да не четат, но вероятно ще има много, които ще изпитат удоволствие от четенето. В библиотеката срещу символична такса могат да се запознаят със съвременни и класически автори, писали за деца. Не е нужно семейството да е богато и да купува скъпи книжки, нужно е просто да си дава сметка, че създавайки такива навици в ранна детска възраст, работи за изграждането на детето си, за превръщането му в ЛИЧНОСТ. Децата са нашето бъдеще и това не е клише. Ако ние сега не им създадем навици, след години ще берем горчивите плодове на безхаберието и нихилизма си. С много обич към децата и с вяра в бъдещето на България – Надя Дякова
Коментар на Мария Антова: Съгласна съм с коментара на Надя Дякова. В крайна сметка, ако всички ние си вършим както трябва работата (под всички имам предвид родители, учители, институции и пр.), то тогава дали телевизията ще е толкова важен фактор в развитието на децата?
Коментар на Биляна Стоева: Съгласна съм, че семейната среда е определящ фактор за възпитанието на децата. Но не е само тя. Медиите имат огромно влияние върху всички и най-вече - върху децата. Как един родител да обясни на детето си, че даден рекламиран продукт не е подходящ за него, че даден билборд не е естетически издържан, че голяма част от филмите, излъчвани в най-гледаното време, също са, меко казано, неподходящи, че заглавията от вестници и списания са ужасно написани, да не говорим за снимките...Списъкът е много дълъг. На родителите няма да им стигне времето да разясняват, убеждават, дават примери. Най-лесно е да се забрани. Но докога? Време е да се приемат адекватни закони, ограничения за публичните пространства. Да се прекрати това, че "добрата новина е лошата новина". Стига с това насилие, което ни залива!
Телевизията и децата
Аз-жената

ПОМОЩТА ИДВА ОТ СЪРЦЕТО

Елизабет Спасова

През последните няколко години имам щастието да познавам една жена от Ан Арбър(Мичиган). Тя се казва Бет Милър и се занимава с детски християнски театър! Заедно с 40 деца от нейната трупа тя посети град Ямбол миналото лято. Тогава видях в нея едно качество, което никой от богатите хора, които познавам не притежава. Заедно отидохме в училището за бавно развиващи се деца - "Иван Вазов", за което тя осигурява закуски всеки ден и лакомства за празниците. Много от тези деца са от ромски произход, живеят в гета, а в някой сиропиталища хигиената е буквално непозната. Когато тя заведе нейните възпитаници там, очаквах да видя нещо, което много пъти съм виждала - раздаване на донесеното по най-бързия начин, избягване на всякакъв физически контакт, лицемерни усмивки, но не!

Бет Милър и 40-те деца с нея не просто раздадоха подаръци за децата, те останаха няколко дни, през които непрестанно играеха с децата, забавляваха ги, прегръщаха ги, смееха се заедно с тях, говореха "българо-английски"и ги обичаха. Тази гледка...Наистина е трудно да я опиша меко. Затова ще кажа направо! Супер облечените и много спретнати американчета и тяхната ръководителка прегръщаха и даваха обич на мръсните, болни и понякога агресивни циганчета и българчета. Трябва да подчертая, че в това училище няма никаква разлика между децата. Всички са много нещастни, защото и родителите им са като тях. Завършили са същото училище и са живели същия живот. Просто системата ни е ужасна по отнoшение на хората с умствени увреждания. Натикват ги в тези училища и съдбата им е обречена. Създават семейства помежду си и керванът от не добре гледани и болни деца си върви. Наистина много се впечетлих от Бет Милър, защото не видях нито за един миг отвращение в нейните очи и в очите на децата с нея. Не я видях да се дърпа, когато някое дете иска да я пипне или гушне. Питам се, колко ли български богаташи биха са отнесли така. Отговарям си скептично! Повечето биха тръшнали помощите, като на кучета и биха си тръгнали(за да не се натоварват психически). Смятам, че ние ще ги стигнем американците, не когато станем богати колкото тях, а когато се държим християнски не само на Коледа и не само с нашите деца! Аз се възхищавам на Бет Милър, защото за нея парите са средство да помага, а не цел и възможност да се прави на велика и недосегаема! Възхищавам и се, защото е добър човек и парите не са я променили. Възхищавам и се, защото е научила децата в нейната група да бъдат хора! Никога не съм виждала българин да се държи така! Смятам, че една такава постъпка е много по велика от многобройните кампании за събиране на помощи, защото ПОМОЩА НЕ ИДВА ОТ ДЖОБА , А ОТ СЪРЦЕТО! За мен държанието на тази жена беше много показателно и ме накара да мисля много дълго. Провокирана бях да ви пиша, защото наистина смятам, че Бет е изключителен човек! За мен тя струва "29 сребърника", защото Христос е предаден за 30, а никой не е по-добър и по-безгрешен от Него!

материала е от сп. "Аз - жената"

Усмивки от старите ленти

или

Как на хората все ни се иска да берем череши, когато сеем магарешки бодили.

На 10 януари се навършват 11 години от началото на протестите пред Народното събрание през 1997 г.

Аз лично ще запомня тези години най-вече с това, че бях в казармата. Там един старшина ни казваше - Благодарете се, че сте вътре(в казармата) а не отвън, където хората няма какво да ядат, а на вас тука всичко е осигурено. Колко беше осигурено само ние си знаем, но старшината бе прав за тогавашното положение в нацията ни.
Сега 11 години по-късно аз се сещам за тези отминали времена, когато хранителните продукти се продаваха на определена цена по магазините и на другият ден отивайки в складовете на едро(тогава все още не бяхме и чували за МЕТРО) трябваше да закупиш същият продукт на по-висока цена от тази на, която си го продавал предният ден(знам това понеже точно тогава държахме малък магазин за хранителни стоки). Беше тежко време, но както казва един мой добър приятел - Човек трудно умира.
Поглеждайки назад в 1997г., доста променен оттогава, първото нещо което ми идва на ум е една стара и много вярна поговорка - каквото си посял, това ще пожънеш и разбирам, че тези събития бяха плода на нещо което сме сели преди това.

На тази дата(10 Януари 1997г.) около сградата на парламента се събират хиляди хора, недоволни от управлението на БСП. Стига се до сблъсъци с органите на реда, ранени са протестиращи и опозиционни функционери. Направен е опит да се щурмува парламента, като доста по-късно от заснетите кадри се вижда, че водачите на щурма са "професионалисти" от силовите служби.

Основен двигател на протестите са студентите и учениците, които направиха блокади на основните кръстовища в столицата. Към тях след това се присъединиха синдикатите и неформални сдружения на граждани.

Протестите бяха предизвикати от резкия скок на инфлацията, която прерасна в хиперинфлация и тоталната безпомощност на правителството на Жан Виденов да овладее икономическата криза и да предотврати тоталното обедняване на хората. Протестиращите искаха да предотвратят съставянето на ново правителство на БСП, след като кабинетът на Виденов вече бе подал оставка на 28 декември 1996 г. и по конституция БСП имаше право на нов опит за съставяне на правителство.

По-късно става ясно, че за годините на управлението на Виденов икономиката на страната се връща с години назад.

В деня на началото на започване на протестите - 10 януари, тогавашният президент Желю Желев, чиито мандат изтичаше на 22 януари, не подписа указ за съставяне на кабинет на БСП, макар че по конституция бе задължен да го направи. Той остави това да реши следвашият президент – Петър Стоянов. Стоянов се съобрази с конституцията и връчи мандата за съставяне на правителство на социалистите.

Протестите продължиха близо месец и на техния фон се водеха интензивни преговори между основните политически сили за излизане от кризисната ситуация. На 4 февруари 1997 г. номинираният за премиер Николай Добрев, който бе вътрешен министър в правителството на Жан Виденов, и тогавашният нов лидер на БСП Георги Първанов върнаха мандата.

Сред постигнатото споразумение е и провеждането на предсрочни избори през април 1997 г. За служебен министър-председател е назначен столичният кмет Стефан Софиянски.

На изборите СДС печели абсолютно мнозинство и бива съставено правителството на Иван Костов, считано и от привърженици, и от опонентни за най-реформаторското, провело най-големите, важни и неотложни промени в икономическия и социален живот на страната в 18-годишня преход на България. .

Кризата от началото на 1997 г. все още не е достатъчно осветена и голяма част от случилото се тогава остава зад завесата на недоизказаното и несъобщеното. Въпреки "откровенията" на тогавашни представители и на СДС, и на БСП, не е достатъчно ясна голяма част от политическата игра на Николай Добрев, на Георги Първанов, на Жельо Желев, Петър Стоянов и Иван Костов. Все още не е направена и обществено-политическа оценка на ролята на Жан Виденов като министър-председател и лидер на БСП и дали той бе персоналният виновник за дълбоката икономическа криза, която управлението на неговата партия и правителство докара.

П.С. Колкото и да остаряват, поговорките са си поговорки и те все още са валидни, както за вчерашния, така и за днешния ден.

източник тук

ПЪТИЩАТА НА ПОБЕДАТА

от Майкъл Ченг
Казваха, че съм твърде дребен, че нямам нужната сила, че няма да се справя. Признавам, че беше трудно, наистина трудно. Понякога все още чувствам, че просто нямам нужната височина или сила да изляза и да се състезавам с по-едрите момчета. Но установих, че е нужно много повече от физически размери и сила, за да успееш в живота – както на корта, така и извън него. Точно там открих, че цялата разлика се състои в това да имаш връзка с Бога.
На 15 г. бях в процес на търсене. Мисля, че на тази възраст децата се питат какъв е смисълът на живота и наистина се опитват да намерят себе си. Аз определено имах много въпроси. Станах християнин през 1988 г. Баба ми и дядо ми ми бяха дали една Библия, от която ме бяха помолили да чета всеки ден. Една вечер, когато нямах какво друго да правя, реших да я разгледам внимателно и да видя какво има да ми каже. Библията ми се стори истинска и чиста, изразяваща невероятна любов и мир чрез живота на Исус Христос. Четейки, аз накрая приех Исус като мой Господ и Спасител.
Когато спечелих Френското открито първенство през 1989 г. – моята първа голяма титла – бях само на 17. Това стана много по-рано, отколкото аз и семейството ми някога бяхме мечтали. Не го бях очаквал и не мисля, че изобщо някой в света на тениса го беше очаквал. Но Господ подрежда нещата по Свой начин.
Аз можех много лесно да се главозамая, завладян от парите, славата и блясъка на победата. Но съм благодарен, че можах да запазя Исус в центъра на живота си и да не се поддам на това. Вярвам, че съм поставен на тази позиция, за да се докосвам до живота на хората по положителен начин. За мен няма нищо по-важно от това. Щастлив съм също, че станах християнин през първата година, в която бях на Турнира. Преди да дойдат славата и парите, Господ беше с мен и ме учеше по Свой начин. Прекрасно е да мога да погледна живота си назад, преди да стана християнин и да видя как дори и тогава Господ се е грижил за мен.
Знам, че Бог ми е дарил способността да играя тенис. Нямаше да съм там, където съм, ако Той не ми даваше силата да играя по начина, по който играя. Запазвайки това виждане, аз мога да изляза и да се състезавам с нагласата, че победата или загубата зависят от Бог. Важното е да дам най-доброто от себе си. Може да спечеля или да загубя, но когато Той стои в центъра на живота ми, аз винаги имам радост, каквато само Той може да даде. Чувствам се уверен, като знам, че всичко е в Неговите ръце. Виждам толкова много неща в живота си, за които знам, че не са просто съвпадения. Знам, че Господ ме обича и че винаги ще бъде с мен и ще се грижи за мен, каквото и да става.
Разказът на Майкъл Ченг е първоначално публикуван в http://www.powertochange.com/.

Статията е публикувана в категория Live!.

Истински красива

Успешен фотомодел споделя за своя живот, фокусиран върху красотата.

Да бъда на корицита на най-известните европейски модни списания за мен вече не беше мечта, а реалност. Не можех да го повярвам! Всичко, което исках, е да бъда в списанията, да изкарвам много пари и да пътувам из целия свят. Борбата да постигна всичко това най-сетне приключи. Сега вече можех да пия от най-доброто вино и да вечерям в най-изисканите ресторанти в Париж (моят нов дом), празнувайки славата и късмета си. Фокус върху външния видКаква е твоята представа за красота? Какво би променил в себе си, ако можеше? Когато на 19-годишна възраст започнах кариерата си с Кристиян Диор в Париж, моята представа за красота беше това, което другите мислят за мен. Щом като хората ме харесваха и ми предлагаха работа като модел, би трябвало да съм красива. Това обаче беше опасен начин на мислене, защото поставях самоуважението си в ръцете на другите и тяхната преценка.
Друг начин, по който определях красотата, беше чрез асоциации. Работех с някои от най-красивите жени в света, които се появяваха на страниците на най-известните списания. След като те ми бяха приятелки и колежки, би трябвало и аз да съм също толкова красива.
Още един начин, по който се уверявах в това, беше чрез мъжете, които привличах. Фактът, че мнозина красиви, интелигентни и успели мъже тичаха след мен, ме навеждаше на мисълта, че имам красива външност. Бях популярна и имах много приятели. И с нарастване на успеха и известността ми, ставаше все по-лесно да бъда канена на най-различни партита и да ходя където си пожелая. Така че, възможността да посещавам всички тези места и да имам толкова приятели, означаваше, че съм наистина красива.
В резултат на това се превърнах в една егоистична личност, като отделях за себе си и нещата, които ме засягаха, почти цялото си време. „Мен” „себе си” и „аз” бяха трите ми любими думи. Целият ми живот бе съсредоточен върху външния ми вид – върху теглото ми, косата ми, дрехите и всичко останало…
Спомням си, когато веднъж бях за два месеца в Япония по работа. За всеки ден имаше назначени хора, които трябваше да правят всичко за мен, дори да ми завързват обувките! Когато се обличах, до мен стоеше някой, който да ми държи роклята и палтото. Назначаваха трима души да вършат работата на един. Всичко това подхранваше егоизма и самочувствието ми.
Клопките на физическата красотаОсвен това, станах и работохолик. Работех седем дни в седмицата, понеже знаех, че нямаше гаранция за нищо – по всяко време можеха да престанат да публикуват снимките ми, така че трябваше да приемам всяка работа, която ми предложеха. Стана така, че започнах да работя в Германия през деня, а вечерта вземах полет до Париж, за да се снимам и там, и на сутринта отново се връщах в Германия. Страхувах се да не изгубя позицията си в модния бизнес и трябваше да правя всичко, за да не се случи това. Така че приемах всяка работа, която ми предлагаха.
Изтощението и преумората се отразиха трагично на здравето ми. Един ден, точно по време на снимките, припаднах и жестоко си нараних коляното. За пръв път, откакто бях почнала кариерата си, бях на легло. Неспособността ми да работя беше най-ужасяващото преживяване, което можеше да ми се случи, защото дори и само за две седмици, пропусках всичките модни изяви, за които току-що бях поканена. Трябваше да отменя 14 ревюта. Бях съсипана.
Но един ден, докато бях прикована към леглото, неспособна да работя, започнах да се замислям върху живота си и да поставям под въпрос стойността и същността на красотата. Замислих се и за това, в което се бях превърнала.
Осъзнах, че представите ми за красота бяха неадекватни. Знаех например, че външността ми щеше да се промени. Кориците и „откъснатите страници” (страниците с мои снимки, които си откъсвах от списанията), които пазех, много бързо излизаха от актуалност. Толкова много се трудих за тези снимки в списанията, а агенцията, за която работех, искаше да ги махне от портфолиото ми след шест месеца, понеже стилът се променял! Постоянно се стараех да не изоставам.
Също така, открих,че да правиш много пари на млади години беше страхотно, но отговорността да ги управляваш – поразително голяма. Освен това, започнах да се питам защо в действителност хората ме харесваха. Ако изглеждах по-различно, ако се занимавах с нещо друго или ако изкарвах по-малко пари, щеше ли приятелят ми все още да ме обича заради това, което съм?
Всички тези въпроси и съмнения ме измъчваха, докато бях още на върха на кариерата си. Осъзнах пустотата на всичко това и започнах да се чувствам някак си празна отвътре. Мислех си, че имам всичко, което бях искала, но осъзнах, че нещо ми липсваше. Целият успех и вниманието, което получавах, не успяха да запълнят празнотата, която чувствах дълбоко в себе си.
Какво се беше случило? За кого и за какво живеех?
Несигурността на външния видИзлизаше, че бях градила живота си върху несигурна основа. Тази основа беше общественото мнение и това на приятеля ми и се крепеше на това колко пари печеля и колко съм известна. Осъзнах, че всъщност съм градила живота си върху пясък.
Спомних си за времето ми в Индия, където израснах и за едно събитие, което остави следа в живота ми. Една съученичка ме покани на концерт в нейната църква. Приех, защото знаех, че половината от младежката им група бяха момчета, а църквата беше огромна, така че щеше да е истинско забавление.
Тогава вярвах, че нямам нужда от Бог в живота си. Какъв беше смисълът от вяра? Родителите ми бяха пред развод. Изобщо не мислех за християнски работи. Вълнуваха ме много други неща.
Но в онази вечер, освен музиката, ме докосна и едно послание. В края на концерта музикантите казаха, че искат да споделят нещо. Помислих, че ще ни разказват за първия си албум или нещо от рода. Но всъщност те започнаха да говорят за Божията любов към хората.
Говореха за истинската вяра в Бога. Обясниха, че човек не може сам да си измисля ритуали и начини, чрез които да заслужи Божията благосклонност, но че Бог сам е начертал единствения начин за спасение на човешките души – чрез вяра в жертвата на Господ Исус Христос. Всъщност, той е дал шанс на всеки човек тук на земята да направи своя свободен избор – да приеме любовта и прошката на Бога или да ги отхвърли. Нямах никакъв проблем да призная, че съм правила много грешни неща в живота си, че изобщо не съм представлявала това, което Господ иска от мен.
Онази нощ се помолих на Бог с кратичка молитва да ми прости греховете и да ме промени. Казах му, че ще живея за него и ще му служа с живота си. Разбирах, че това, което правя не е просто моментно решение, нито мимолетно чувство, а нещо много по-дълбоко. То включваше воля за вършене на добро и радост от вярата ми в Исус.
И така, години по-късно стоях в стаята си в Париж, чудейки се как така съм успяла да пренебрегна всичко и да стигна до момент, в който животът ми беше изгубил истинската си стойност. Осъзнах, че съм обърнала гръб на Бога и съм поела по собствен път. Нищо чудно, че се чувствах толкова празна! В този момент с цялото си сърце извиках към Бога и го помолих да ми прости, че съм живяла за себе си и за чуждото одобрение. Казах още: „Моля те, промени ме и ми покажи истинската красота.”
Първото нещо, което Бог ми показа, беше опустошителната сила на суетата. Дълго време се бях борила с този проблем. В Америка годишно се харчат 20 милиарда долара за козметика, 300 милиона за разкрасителни операции, 33 милиарда за диетични продукти. Това показва колко много време и пари се отделят на външния вид. Суетата не е красота.
В тази връзка си бях изградила навик да се сравнявам с други жени. Завистта е друг проблем, с който трябваше да се справя. Трябваше да се науча да се чувствам сигурна, поради това коя съм в Божиите очи, знаейки, че за него външният вид и аристократичните обноски нямат никакво значение.
Несигурността пречи да си създаваш приятели и да бъдеш приятел. Започваш само да очакваш от другите да ти правят комплименти, за да се чувстваш добре.
Определение за истинска красота. Какво е красотата? Тя не е външният вид. Тя е това, което се намира вътре в сърцето ти. Скромността е красота, въпреки че не й се отдава значение в моя бизнес. Увереността и самоуважението са красота. Знанието, че Бог ни обича и приема, дори когато грешим, носи увереност и самоуважение. Това ти дава възможността да приемаш и цениш себе си, заедно с всичките си недостатъци.
Без Христовата прошка, грехът ни загрозява отвътре. Нямаме мир. Никое козметично средство на света не може да промени това. Бог го вижда, другите също. Истинската красота започва с Бог като център на живота ни и расте отвътре навън.
Сега мога да кажа, че Исус Христос промени живота ми и изобщо не съжалявам за решението, което взех да Го следвам.
Той е Бог, Създателят, същинската причина всеки един от нас да съществува, единственото вечно същество; онзи, който знае всичко и може да бъде на различни места едновременно. Той ни превъзхожда много пъти повече във всяко отношение. И ние не можем да бъдем безразлични към този факт, понеже живеем в света, създаден от него и утвърден според неговите наредби. Намираме се в една територия, под юристдикцията на един върховен авторитет, който (за наше щастие) ни обича безкрайно. Признаването на този авторитет и смирението пред него е мъдрост.
Но да се покаеш пред Бог е лично решение, което не бива са се отлага. Вероятно ще отговорите: „Имам си своя вяра, своя религия.” Може би вие вярвате в Бога, но вероятно в някакъв бог, отговарящ на вашите собствени представи; в един добър бог, което ще рече: снизходителен към вашите слабости и строг към чуждите. Библията казва: „Ти вярваш, че Бог е един; добре правиш – и бесовете вярват и треперят.” Вижте в каква компания ще се окажете, ако просто знаете за съществуването на Бога. Изисква се нещо повече от простото съгласие, че това е вярно. Истинската спасителна вяра включва не само знание и съгласие, но и доверие.

___________________________________________________________________2001 © Лаура Краус КаленбергЛаура Каленберг е модел в Ню Йорк. Посетила е 22 страни по време на работата си като модел. Била е на кориците на много модни списания, сред които Marie Claire, Cosmopolitan и Brio. Участва в много реклами на Saks, Nieman, Marcus и Hanes. Женена е за Джеф Каленберг, който също е професионален модел. Имат две прекрасни деца. Статията е публикувана в категория Live!